Тия дюни не са ония...
Даже не знам дали са дюни,
но ми е приятно да се разходя и дишам йод.



Доколкото разбрах,
преди пет години и нещо,
Сергей опекал едни кебапчета,

а преди месец Кумецо ги откраднал...
Опитал да ги открадне.
Кво прайм сеа?!...

Плюс това,
не били кебапчета,
а най ми било "Кокал" местност.

Сетих се за Софокъл,
дет взел един кокал,
ударил Перикъл,
оня се развикал...
Разбираш ли?

но кебапчетата май са истински...
вятърът ми довея и мириса на скара...:)
и тази песен...
поздравявам те...

Колко обичах да слушам Сребърни крила,
малко неприятно звучи първата дума,
но песните им живеят във времето ...
Поздрави, Георги !

Вкусни са кебапчетата, когато се хапват с добър човек
и присядат на гърлото,когато ги споделиш с далавераджия...
Ти си добра!

Таня,
политиката е гадна работа.
Трябва да наблегна на разходките с приятни дами...

Сега ще се играе пиесата "Много шум за нищо", ще ни занимават месеци с това и накрая виновни няма да има, както винаги.:)

Не ми трябват виновни.
Само ще знам на кого да се доверя...някога.

От това на втората снимка хич не ми прилича да мирише на йод.

това,на втората снимка,
се доближава със затворени ноздри!...
Опиянява и прави човека хищник.

разбирам

обичаш ли дъх на водорасли?
С кебапчета...

Внимавай с холестерола, че тези мезета са опасни.