Запалих свещ в тъмна стая,
на нивото на очите,
на една ръка
разстояние...

Седя в поза лотос, с изправен гръб,
гледам пламъка , не мигам...
Огледално горят гърдите,
огнен дъх издишвам,
с премрежен
поглед...

Там, зад пламъка е твоят образ,
появява се от тъмното,
после се размазва
в сълзата ми...

Сълзата пречиства ядове мътни,
лекува душевните рани,
отваря нова врата
на нов копнеж... 

Сълзите са най-чистото нещо и наистина пречистват. Хубаво е да може човек да поплаче понякога ...

Срамно е.
Глупост!
Плачи си тайно...

Срамно е да го правиш пред други (дори не винаги), но не и когато си сам!

убеден съм ,че не е срамно.
Напротив! И полезно е...

не бях видял заглавието на първия коментар, мой пропуск.
Радвам се, че имаме едно мнение по въпроса, всеки трябва да разбере, че сълзите не са за срам, а напротив - показват искреност, която на много от нас липсва напоследък...

Диалектика.
Ако не можеш да плачеш , няма да можеш и да се радваш.

Не бях запознат с диалетиката, сега чета и е доста вярно според моите виждания...

Сълзите.............. са думите, които сърцето не може да изрече..........
За любимата песен БЛАГОДАРЯ!:)))

Усмивка през сълзи...

проследи двойките студено - топло, остро-тъпо, лошо- добро...и още други сам открий...
Те не могат да съществуват сами, без съответствието си...
Ако го няма тъпото, как ще разбереш какво е остро?

За да се изостри "погледът" първо е добре да се "промие" окото - и наистина пред него ще се ширнат нови Двери... въпреки загубата...
Поздрави за интересната дърворезба и стихотворението!

За избистряне на погледа.
Благодаря ти, Магьоснице!

Ин и ян също го доказват, спор няма :) Във всяко нещо съществува малка част от противоположното му, няма абсолютно добро, нито абсолютно лошо.
п.с. За свеща - не веднъж съм се хипнотизирал от дълго взиране в пламък... без да съм го целял :)

И Нурбеков го препоръчва.

Няма нищо срамно в сълзите ,но за предпочитане е да са радостни!Пожелавам ти ги!

радостен съм...
Оше повече след пожеланията на коментиращите тук...

Не знам дали съм прав,но в стихотворението има нещо много лично.Поздрави!

Спомен някакъв, Митко.

за лиричното стихо! И стиховете са пречистващи...
Лека вечер, земляк! Пий една ракия... "Бисерна сълза"!...

Сълзите пречистват душата и е хубаво, ако можем да изплачем мъката...
Поздрави и от мен за хубавото стихотворение!

Даа, огнено плачат Драконите,
издишан през ноздрите пламък -
пресушават сълзите, лечебните,
отвътре - болка; отвън - камък...

Всъщност те не само пречистват, но и помагат.
Прегръдка за теб!:)

Тъкмо реших да не пия повече от 27 грама.
Ще трябва още пет...

Така мисля и аз...от опит го знам.

Позна ,че съм Огнен дракон.

ти си нежно другарче от детската градина...
Дай едната си бузка!