Орел и охлюв

На върха на една липа
сред Стара планина
Орелът съгледал гадинка нищожна,
гърбата,
рогата,
по мръсна от змията,
от Дявола по-грозна!...
-Какво ли е туй нещо тука?-
извикал Царят на въздуха.
-А, виждам, охлюв!...
Игралото на Естеството,
животец в една черупка,
подвижна кратунка,
гневът или присмехът на Божеството...
-Кажи ми , жалко ти творенье,
как се покачи тъй високо?
-С пълзенье!!!...
извика
рогатата гадинка...

орлите са на изчезване...

е пълно с пълзачи,Марине...

...хм, какво ли усилие е нужно, ... за да достигнеш върха, ако си лишен от крила...

с тази песен би илюстрирал стиховете си и самият Стоян Михайловски и също би си затананикал: " I'd rather be a sparrow than a snail..."

(Предполагам, де...) :)

Девизът във всяко министерство - "Пълзенето - гаранция за успеха!"

отколкото с летене...тъжно, но факт..
сърдечен поздрав, Георги...

предпочитам да съм пчеличка вместо охлюв.
Ще ги подновя пак...

Ако не искаш да си наковалня, трябва да бъдеш чук.

Ти да не си министър?!..

разнообразна е фауната...
Не се сърдя на никого.

Не съм, Жоре. Канеха ме, ама като не мога да пълзя?

Поздравления!!!